20.01.2024 г., 20:53 ч.

Надеждно 

  Поезия
643 6 5

Когато се разпадаш на парченца,

а знаеш, че си цялостна картина...

в очакването хлътнал безметежно

забравяш, че си тук и... че те има.

 

Съдбата непрекъснато те тества

с нарочени дилеми наготово.

Изгубен в изречените думи

забравяш времето... с нормалното му ново.

 

И ако не запалиш факелът с надежда,

от трусове подгъват се краката...

Руши се свят изпаднал в безнадеждност.

Сега остава... да спасиш душата.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??