Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо!
Закотвила си ме на тъжен бряг.
Избягах и отивам аз, Надеждо,
към моя връх, блестящ от сняг.
Лъжовно мамиш, чакай малко!
И искаш пак от мен да мине.
Примамваш други, колко жалко,
надеждата и тебе ще подмине! ...