Ах, ти човече!
Колко мъначко беше
и как навсякъде се вреше!
Пламъче в очите ти гореше,
а в сърцето обич кипеше.
Абе човече!
Колко голямо си вече!
Днес рокля красива облече.
Обичам Ви! - на двама с мама ни рече.
Не сте стари! - просто на 8 съм вече.
Ах ти, човече!
Кой за години говори?
Мама прозорец за света ти отвори
и за всичко със тебе говори,
а татко ти сочи все нови простори.
Абе човече!
Че ни обичаш ни рече.
Какво от това да желаем повече?
Днес рокля красива облече.
Просто на 8 си вече.
27.01.2019 год.
© Марин Петков Всички права запазени