Надвесени

13.11.2007 г., 14:38 ч.

Поезия

500 0 3

Крачките.

Точно пет.

С различна дължина.

Като пръсти.

Пунктират

разстоянието

от изскърцването

на стола

до очите ти,

блъснати

в огледалото.

Първата -

някак отделна от другите

и сочи в друга посока.

Към мен.

Като палец.

Поемаш към мивката.

Аз - надвесена

над чашата.

Гледам си на кафе,

за да не гледам

в кафявите ти очи.

Ти - надвесен

над мивката.

Измиваш си ръцете.

Отмиваш ме от тях.

Увисвам

на безименния ти пръст.

Със сапунени мехури

в трахеята.

А можеше

просто да ме обесиш

на халката си.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.