Душата моя крещи,

а сърцето за теб мечтае.

Заповядвам му "Престани!",

но то не ще и да знае.

Не го ли чуваш ти,

твоето име вика с пълен глас.

Обърни се и му помогни

над него вече нямам власт.

Малко по малко силите го напускат

и започва то да шепти,

какви ли не мисли в мене препускат,

но всичко е само мечти!

В синхрон плачат сърцето и душата,

с тях и моите очи плачат.

Надвисва над мене самотата,

а нейните ръце да ме прегърнат заплашват.

Ела и ме спаси,

издърпаи ме от нейните ръце.

Чувам как тя нещо ми шепти

и заплашва да изтръгне моето сърце.

Не си отивай, остани!

Лицето твое с устни да докосвам.

Нежно ти ме прегърни,

да усещам как те омагьосвам.

Веднъж върнеш ли се при мен,

няма да си тръгнеш.

Ще попаднеш в моя плен,

не ще искаш към миналото си да върнеш!