НАДЗЕМНИ ТУНЕЛИ
Събуждането е тягостна роля.
В сънното тяло времето спира,
преливат чужди измерения.
Душата надземни тунели прелита,
слива спиралата с друга.
Открехвам стара кутия,
в същата роба се вмъквам…
Не познах светлината –
един молец
платното на нощта
изгризал.
© Диана Павлова Всички права запазени
Щом го прочетох два пъти, значи ме е грабнало с нещо.