27.03.2024 г., 18:45 ч.

Нагазиш ли в лука, свари си чорба 

  Поезия
362 1 9
Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал.
Оставил бе локви и кал.
Над хълма пиперено ръгнал
намръщен лют изгрев – без жал.
Над димните снощни олуци
небето се шупна, възвря.
В чорба къкри младият лучец
с посърнали мокри пера. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??