myworld (Аз)
284 845
3.12.2013 г., 21:53 ч.

Нагледах се... 

  Поезия
512 0 8

Нагледах се на лоши хора.
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.

Сънувах го в нощта развоя.
Сънувах, че навлиза в релси.
А не идваше навън покоя.
Останах си и сляп отшелник.

Наистина си търсих прелест.
Животът ми не бе чудесен.
И някой ме захапа с челюст.
Поръсих сол и малко чесън.

Нагледах се на лоши хора.
И в бездната дори пропадах.
Омръзна ми така да спорим.
Виж, утрото посърна в залез!


© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е лошото, че се налага да контактуваме с такива хора понякога! Поздрав, Румяна!
  • Нагледах се и аз!Ръся сол,чесън...Не бягат,обаче!
  • Благодаря ти, Чо!
  • !!
  • Така е! Понякога се вглеждаме твърде много в утайката! Благодаря ти, че намина, Анна!
  • Това е така, М., защото съзнанието ни в определени моменти се припокрива, въпреки индивидуалният код, който носим! Аз също ти благодаря, че те има! Ан, ти пък възвисяваш душата ми с прекрасното си творчество! Благодаря и на теб!
  • И на мен ми омръзна всички да прикриват същността си, за да не изглеждат слаби и безволеви, пренебрегвайки чувствата си и самонаранявайки се до кръв.Васил, всичко, което пишеш сякаш вече съм го чела, писала...Благодаря ти.
  • Ах, колко си права, Ан! Така е, за съжаление! А когато обидим някой, не осъзнаваме, че всъщност нараняваме себе си, но за тази рана трябва да накажем другия! Поздрав и от мен!
Предложения
: ??:??