Да те докосвам, да те имам,
заключен в жадните ми длани,
и после тихо да отмина,
понесла тайните си рани,
да грабна краткия ти пламък
и силата му да запазя,
и в пламнала жарава-камък -
да те подмина и забравя.
И да останеш ТИ - беднякът,
а аз - с богатата награда,
че в тази наша среща кратка
открих и Господа, и Ада.
© Мартина Димова Всички права запазени