sayjustwords (Ивайло Василев)
44 9
13.12.2018 г., 8:32 ч.  

Нахрани ме 

  Поезия
535 1 2

Ти дойде прегладняла.

Наранена, с тракащи зъби.

"Нахрани ме." - ми рече.

А отдавна бе празен дома ми.

 

И приех те. Но първо

излекувах старите рани.

И огледах за хляб,

но отдавна бе празен дома ми.

 

"Нахрани ме добре

и сълзата ми вино ще стане."

Ти прошепна едва.

А дали беше празен дома ми?

 

"Нали имаш сърце?" -

и посочи ме с пръст във гърдите.

"За какво да тупти

щом така ще е празен дома ти?"

 

И ти дадох сърцето си

в поднос от моите длани.

Капка вино се сля със кръвта.

И отново бе празен дома ми.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??