9.09.2019 г., 15:56 ч.

Наѝ-живата любов 

  Поезия
1752 5 8

За младостта ще ти разкажа, сине,

за трепетите недоизживяни.

То беше, сякаш, преди сто години...

Най-живата любов е премълчаната...

 

Тя всяка нощ в съня ми идва боса,

тъй трепетна, и влюбена, и бяла,

прекрасна, чиста, млада, дългокоса...

И нейно е сърцето ми... Изцяло...

 

Тя трънче е, в гърдите ми забито,

оставило ми белег уж невидим.

В душата раните, дълбоко скрити,

кървят най-дълго и болят най-силно...

 

И колкото любови да отминат,

ще помним тази, недоизживяната...

Но знай едно от мене, мили сине:

най-живата любов е премълчаната...

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1935 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??