Жанка (Божана Петрова)
26 100
2.10.2007 г., 22:53 ч.

НАИСТИНА ВЯРВАМ(ЦЯЛ ЖИВОТ) 

  Поезия
1708 1 3

20.09.2005



ПОМНЯ ПЪРВИЯ ПЪТ, КОГАТО ТЕ
                                                ЦЕЛУНАХ,
ИМАШЕ НЕЩО, КОЕТО МЕ ПРИВЛЕЧЕ ДА ГО
                                                НАПРАВЯ,
ТИ МЕ ОЧАКВАШЕ, ОЧАКВАШЕ НА ЧУВСТВАТА
                                               СИ ДА СЕ ОСТАВЯ!

ЦЯЛ ЖИВОТ ИСКАМ ДА ТЕ ЦЕЛУВАМ,
И МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ МИ, АКО ТЕ РЕВНУВАМ!
НЕ ГО ПРАВЯ, ЗАЩОТО НЕ ТИ ВЯРВАМ,
ПРАВЯ ГО, ЗАЩОТО ЗА ЛЮБОВТА ТИ ТЪГУВАМ!

И ИСКАМ АЗ ДА СПРА ГНЕВА ТИ,
ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕ ДА ЧУВАМ В ГЛАСА ТИ!

ЦЯЛ ЖИВОТ ИСКАМ ДА ТЕ ЦЕЛУВАМ,
ЦЯЛ ЖИВОТ САМО ТЕБ ДА СЪНУВАМ!

КОГАТО МЕ ПОГЛЕДНЕШ, СПОКОЙСТВИЕ
                                                     ДА УСЕЩАШ,
И САМО С ПОГЛЕД В НАШИЯ СВЯТ ДА МЕ
                                                             ОТВЕЖДАШ!

И ЦЯЛ ЖИВОТ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ,
                                         ДА ТЕ ГАЛЯ И ЦЕЛУВАМ,
ОБИЧАМ ТЕ - САМО ОТ ТОВА СЕ ИНТЕРЕСУВАМ!


КОГАТО ТИ ГО КАЗВАМ, МИ ВЯРВАЙ!


ОБИЧАМ ТЕ И ЦЯЛ ЖИВОТ ДА ТЕ ОБИЧАМ,
ЦЯЛ ЖИВОТ ДА ТЕ ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ,
ЦЯЛ ЖИВОТ ДА МИ ИЗПЪЛВАШ ДНИТЕ!


НИЩО ДРУГО НЯМА ЗА МЕНЕ,
ГОСПОД МОЖЕ СВЕТА ДА ВЗЕМЕ,
                       НО НЕ И ЛЮБОВТА МИ!
- ТЯ Е ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ!


 
И С МНОГО ОБИЧ ТИ ДА МЕ ДАРЯВАШ,
ОТ НЕЯ АЗ СЕ ОПИЯНЯВАМ,
И ЗА ВСИЧКО ДРУГО АЗ ЗАБРАВЯМ!



ПОМНЯ ПЪРВИЯ ПЪТ, КОГАТО КАЗА МИ,
                                               ЧЕ МЕ ОБИЧАШ...
ИСКАХ ДА ИЗБЯГАМ, ИСКАХ И ДА ОСТАНА,
НЕ ЗНАЕХ АЗ КАКВО ДА НАПРАВЯ...
НО ОТ ПЪРВИЯ МИГ РАЗБРАХ,
ЧЕ И АЗ КЪМ ТЕБ ЛЮБОВ ИЗПИТВАМ,
ЗНАЕХ ГО, БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМ!


ДА, СЕГА СИ ТИ ДАЛЕЧЕ И НЕ МОГА
                                        АЗ ДА ТЕ ЦЕЛУВАМ,
ЛЮБОВ, НЕ СЕ СЪРДИ, АКО ТЕ РЕВНУВАМ,
ВЯРВАМ ТИ И НЕ Е ЗА ТОВА,
ЗНАМ, ЧЕ АЗ СЪМ ТВОЯТА ЖЕНА!

АКО РЕВНУВАМ, ТО НЕ Е РЕВНОСТТА
                                       ОТ ДРУГИ,
ТО Е ЯРОСТ, ЧЕ ДЕЛЯТ НИ КИЛОМЕТРИ,
ДАЖЕ НЕ Е ЯРОСТ, А ТЪГА...

ВСЪЩНОСТ ПРАЗНОТА ВЪВ МОЯТА ДУША!

ВЯРВАМ ТИ, ЗНАМ, ЧЕ Е ТАКА!
ЗНАМ, ЧЕ НЕ ПОМИСЛЯШ ТИ ЗА ДРУГА...
И НЕ ИСКАМ ТИ ДА СЕ СЪМНЯВАШ
                                                   В МЕНЕ,
ПРОСТО НЕУВЕРЕНА СЕ ЧУВСТВАМ
                             В ТОВА ТЪЖНО ВРЕМЕ,
ТЪЖНО Е, ЗАЩОТО НЯМА ТЕ ДО МЕНЕ!
МОЛЯ ТЕ, НЕ СЕ СЪМНЯВАЙ!
ВЯРВАЙ, ЧЕ ТИ ВЯРВАМ И ПАК ЩЕ
                                     ДОЙДЕ НА'ШТО ВРЕМЕ!

НАИСТИНА ВЯРВАМ В ТЕБ И ВЕРНОСТТА ТИ!
И МОЛЯ СЕ ДА ВЯРВАШ В ИСКРЕНОСТТА МИ!

НЕ Е РЕВНОСТ, ТОВА Е СТРАХ,
НО НЕ Е СТРАХ ОТ ТОВА ДА МЕ ИЗЛЪЖЕШ,
ВЯРВАМ ТИ И ЗНАМ, ЧЕ НЯМА ДА ИЗЛЪЖЕШ!

СТРАХ МЕ Е, ЧЕ В МОМЕНТА СЪМ САМА,
А ТОЛКОВА  НУЖДА ОТ ТЕБ ИМАМ СЕГА!

ДАЛЕЧЕ СИ И НЯМА КАК ДА ТЕ
                                     ПРЕГЪРНА,
НЯМА КАК ДА ТЕ ЦЕЛУНА...

ЛЮБОВ, ТВОЙТО МОМИЧЕ НЕ РЕВНУВА,
САМО Е САМОТНО И СЕ ПЛАШИ,
                            КОГАТО ВСЯКА НОЩ ТЕ СЪНУВА,
А СУТРИНТА СИ ТИ ДАЛЕЧЕ И ТЕ НЯМА,
НЕ Е РЕВНОСТ, А САМОТНОСТ,
ВЯРВАМ ТИ - НЕ Е ИЗМАМА!

© Божана Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??