Наивно някак е да мисля,
че само моя си била;
че, винаги, когато съм поискал,
си идвала за мен и любовта.
Наивно беше да копнея
за теб и вечната дъга.
Останах вкопчен да живея
в пепелта на моята мечта.
И пак наивен ме наричат
приятели, семейство и сърце,
а ти си есенно кокиче,
в очите на наивното момче.
© Веселин Джуров Всички права запазени