11.07.2012 г., 11:26 ч.

Най 

  Поезия » Любовна
798 0 0
Ти си топлината, която всеки ден прегръщам,
ти си искрата, която към живот ме връща,
когато се събуждам поредна сутрин сам
и сърцето тъжно забравя ритъма от срам.
Защо са думи, очите щом сами говорят,
докога ще сме разумни - ръцете вече молят.
С магнетичното привличане устните ни съхнат,
как не обичаме желанията ни да въздъхват.
Ела във моята длан, извивай се по нея,
да те галя искам само, не спирам да копнея.
Желая те с дъха си, невъзможно се разкъсам,
търся твоя след съня си, навсякъде претърсвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Предложения
: ??:??