Момиче дойде при мен,
разплака се с тези искрящи очи
и аз почувствах се слаб, сломен,
не разбирах защо я боли.

Без да каже и дума ,ме прегърна
и аз почудих се какво ли става
и цялото ми еднообразие се обърна,
недавайки ми и бегла представа.

Тя прегърна ме по-силно,
сълзите по-бързо закапаха от преди
и на мен ми стана жално, милно
като гледах нейните красиви очи...

Тогава не усетих как я прегърнах,
почувствах неописуема топлина,
още по-силно към нея се притиснах
и усетих в нея трепкаща любовта...

А тя за миг измъкна се от мен,
тръгна си без нищо, ей така,
а аз останах смаян и поразен
от нейната красноречива тишина...

На няколко крачки бе напред
и аз изтичах бързо при нея,
попитах я какво не е наред,
изпълнен с необясними вълнения.

"Разбра ли?!" - попита ме тя,
"Това бе моето желание!
Видя ме с болка пропита
и ми даде миг без страдание!

Толкова много съм страдала
и само тази прегръдка чаках!
Само за това съм копняла...
а всъщност само страдах!...

Само ти днес ми я подари!
Нямаш идея колко означава.
Спаси ми живота, разбери,
така мечтата ми продължава..."

"Чакай малко! Спри се!"
Догоних я и й хванах ръката.
"Остани до мен! Съгласи се!
Нека събере ни съдбата!

Днес почувствах нещо необяснимо,
непочувствано до сега!
Случи се нещо необратимо,
май разбрах какво е любовта!

Ако останеш, ще те прегръщам!
Живота си ще ти поднеса!
И нищо после няма да поискам,
освен още малко да те подържа!"

Край на историйката, тя каза "Да!",
съдбата изпроводи ги през арка голяма,
и надеждите им сляха се в една мечта,
непобедима даже от смъртта...