Най-добрият ми приятел,
да това си ти…
Убиецо на моите мечти!
Болка, сълзи и унижение,
изтърпях заради теб!
Силно вярвах, че всичко е
в миналото и ще продължим напред!
И така месеци на ред,
Ставах, падах, усмихвах се, плаках,
мечтах..
За да дойдеш отново, ти убиецо на мечти!
Толкова дълго чаках, те аз!
Толкова, че някъде там насред пътя,
изгубих себе си!
Сега поглеждам назад и с тъга на сърце,
признавам, сгреших!
Не мога аз времето да върна и всички неща
да преобърна.
Мога само да кажа на всеки, който нараних,
моля прости!
И така, убиецо на мечти, още съм тук до теб,
макар и да не знам, защо
и с дни... месеци дори, се питам...
Защо заради този, който
най-силно и искрено обичаш.
Винаги най-силно те боли!
Защо страдаме, за да разберем,
че сбъркали сме и това любов не е!
И, че рано или късно ще поемем..
По пътя който ни е отреден!
© Цветомира Дойчинова Всички права запазени