НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ
Когато заговорих,
беше сутрин.
И изгревът остана
зад косите ти.
Ти слушаше
как слънцето пътува
и кимаше,
за да ме насърчаваш.
Понякога се смееше -
когато трябваше.
Чертаеше със нокът ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.