Най-дългият чай

27.10.2009 г., 11:27 ч.

Поезия » Любовна

647 0 2

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ЧАЙ
Когато заговорих,
беше сутрин.
И изгревът остана
зад косите ти.
Ти слушаше
как слънцето пътува
и кимаше,
за да ме насърчаваш.
Понякога се смееше -
когато трябваше.
Чертаеше със нокът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Най-дългият чай

Искате да прочетете повече?

Предложения