Не намерих онази звезда,
най - голяма и най - всеотдайна.
Дето прави безброй чудеса,
разгадава човешките тайни.
По небето безкрайно я търсих,
телескопи, бинокли разпъвах.
Разболях се, на хората втръснах,
в дълбините на мрака потъвах.
А нима е тъй близо била,
над чемшира, до родната къща.
Дето мига светулка една
и без дъх мама пак ме прегръща.
© Хари Спасов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: