Най-хубавото чувство
Познах те. Ти си тук. Не питай как, не зная.
Блестят очите радостно, сълзи горят страните.
Сърцето ми заби – камбанен звън насред безкрая.
Гальовен бриз докосна ме и слях се със звездите.
И ето ме свободна как се рея във небето.
Не чувствам страх, ни болка. Щастлива съм сега.
Сега съм земна майка, имам нещото, което
обрече ме на толкова тъга и празнота...
Обичам те. Щастлива съм. До мене тихо дишаш
и даже сънен още галиш моята ръка.
От любовта за миг дори не спрях да се усмихвам ...