Аз тебе си те нося от дете –
в молитвите, отправени към Бога.
И всяка моя мисъл е летеж,
а сърцето ми – изпълнено със обич.
И някак си ми светиш като сън,
в очите ми рисуваш си пътека.
Да галя с дъх небесния ти гръм,
с душата ми, отронена от вечност.
Аз тебе си те нося от дете,
и тъй ще те износя и до гроба.
Защото ти си моето небе
и най-истинна от всичките любови!