Най-истинската обич не е полет.Най-истинската обич е съдба.Не е усещане за подранила пролет,тя е покоят - галещ утринта.Тя не цъфти, тя просто съществува -неискаща и скромна, некрещяща.Не те притиска и не се преструва,до болка - осезаема, изящна.Най-истинската обич не е блясък,не е с претенции за несравнимост.Душата ти обсебва без остатъкс едничка тиха жажда за невинност.Пред нея никога не коленичиш,не иска тя ни клетви, ни обети.Не те изнудва и в лъжи не те облича,пред нея личност си, а не поредна жертва.В най-истинската обич няма битки,ни победители, ни победени.Няма устни излъгани, тайни прикрити,тя чувство е, във чистота родено.С най-истинската обич просто дишаш,не те разкъсва и не те убива.Най-истинската обич е въздишка,която ни напомня, че сме живи. |
© Марияна Георгиева Всички права запазени