Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева-
и тича, тича-
в най-острото стъбло
да се пореже.
Момчетата кафявооки-
не избирам-
горещи кестени
са моите очи-
римувам ги единствено
с..."извиращо";
с...: дълбоко":.
Туй са сините очи.
1991 г.
© Веси Филипова Всички права запазени