Най-накрая...

30.11.2011 г., 3:43 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 1

773 0 2

Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече,
към вечността бавно крача...
... капчица надежда нямам вече,
нямам и сили... дори да заплача!
Усещам как бавно се губя,
избледнявам, тъна в забрава...
но зная, че някъде тебе ще видя
и твоя ще бъда тогава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Една разсънена сълза
Измоли ме за вечност!

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
На тях, Бащите!

Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...
Август

От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...

Още произведения »