„Най-накрая – почивка”

Извика

Стария глас в главата ми

„Да си лягаме да спим”

„Всички по леглата”

Не

Не искам

Още

Ти си лягай, приятелко

Аз още малко ще постоя

Имам още малко да пия

Искам още малко да послушам

Песента на магистралата ми

Тя минава точно под прозореца

Хищник е, но слуша

Не задава глупави въпроси

Държи се възпитано

Има пулс

Магистралата

Изпомпва

И пали двигателите

Тръгваме...

Ето ни точно там

Под моста

Държим ръцете си

Вятъра ни брули

Косите ни се веят

Поети сме и

Все същата песен пеем

Нейната

И по нейния пулс и ритъм

Се движим

Натам

Където не стигаме

Никога

Защо се получава така

Замислям се и спирам

Защо никога не сигаме

Туп, туп

Туп, туп

Губя ритъма

Отива си

Туп...

„Не ти ли се спи

Вече” – пита ме

Стария глас в глават ми

„Още малко и идвам”

Отговарям му

Затварям прозореца

Събличам се

Мисля

Защо не сигаме

Не ни ли писна

24.09.2006