Най-сетне щастлива до черно и котка!
Някой до днес ми тъкмеше сценария.
Вече знам – беше лош. До страдание.
Пакетирах малкия принц и Пинокио
и на пакета написах: чупливо. Don’t tоuch!
А него потулих в дълбокия скрин
на тавана. С вид на възрастен
с отгледано его и мнение –
прекипявало, утаило и вече единствено,
пуснах последния трен
до второ нареждане
да извози надеждата ...