Помощница на мама – малка,
с престилчица и със бъркалка.
В брашното бъркам бързо – ето,
посипах си дори нослето.
Тортичка ще изпечем,
ще ѝ сложим много крем.
Щом си дойде вкъщи татко,
ще си хапнем сладко, сладко!
И от шарена хартия
цве́тенца ще си направим,
същите ще са кат’ тия,
дето баба днес набра ми.
Толкова обичам с мама,
с татко, с батко да играя.
Но понякога мечтая
да порасна по-голяма!
С мама двечките да ходим
на сладкарница, във парка.
С часове да си говорим
приказки омайни, сладки!
Мама моя е закрила.
Най-добрата! Толкоз мила!
Обичта ѝ е безкрайна,
истинска и всеотдайна!
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
Мъжка подкрепа за детското ми стихче