Мълча! Със зъби тракам, зъзна
и спомен газя с мисли и нозе.
Не търся път към тебе да се върна.
От болката съшивам си небе.
Разтърси ме! Изригнах в чувства,
които твърде късно осъзнах.
Да обичаш, казват, е изкуство,
а принизих те глупаво до грях.
Боля! Изсъхвам - цвете болно,
че жизнен сок в стеблото не тече.
Изсвирих те по ноти най-фриволно...
Сега заплащам тези грехове!