ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
12.01.2010 г., 14:08 ч.

Най-топлата ръка... 

  Поезия
702 0 16

Забравих си надеждата тогава,

когато се изправих пред мига

на моя гняв.

И просто се поддадох.

Не устоях -

започнах да крещя.

Изцапах се до дъно

с тежки думи.

Сега съм грозна,

цялата воня

като в  зараза,

като в страшна чума!

Усещам си душата

сред калта...

И тя ще бъде там,

додето пазя

в сърцето си тревога

и тъга,

които ме подтикват

към омраза

и към безкрайно глупави неща...

 

С какви очи пред Бога да застана

да Го възхваля?

Как да си простя?

 

Той винаги ме чака и протяга

по бащински

най-топлата ръка...

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Точно днес имах нужда от подобен стих!
    Благодаря ти, Руми!!!
  • Благодаря ви, Веси и Снежа. Развълнувах се, че този стих ви е докоснал. Той е от дълбок ивор на душата ми.
  • Толкова трогателно стихотворение,
    прочувствено и дълбоко, силно и въздействащо !
    Прекрасно е Руми !
    Шестичка !
    Разплака ме !
  • Поздрави за хубавия стих,Руми!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/49/56Q026r98Ew
  • Напълно подкрепям Руми! Гневът предизвиква гняв, а той от своя страна предизвиква още по-голям гняв. Много често в гнева си изричаме думи или прави постъпки, за които после съжаляваме. Гневът е в сферата на злото. Накажи злото с добро, а от лимона направи лимонада. Така се живее по-леко!
  • Благодаря ви, Вилдан и Ангел!
    Белла, вината наистина може да ни вкара в опасни състояния, но без нея опасността ще е много-много по-голяма за всеки един от нас и за целия свят като цяло. А що се отнася до любовта - да, тя е водеща, определено! От любов човек ще прости, от любов и ще се почувства виновен, защото е наранил другите, които обича!
  • Не бива да се измъчваме, а да се проявяваме такива, каквито сме! Грешки винаги ще има! А и понякога и гневът си е на място!
  • Много искрен и пречистващ стих!
    Поздрави!
  • Благодаря за коментарите ви. За мен гневът е непростим, особено когато познаваш смирението и всичката радост, произтичаща от него. Бела, много си права, че не бива човек да е толкова строг към себе си, но и не е хубаво да имаме заспала съвест. Когато съвестта е будна, тя ни кара да се чувстваме виновни.
    Благодаря на Бог за Неговата милост!
  • Гневът ни кара да се чувстваме живи,
    няма защо да се срамуваш,
    човешко е...

    НАПЪЛНО ПОГРЕШНО!!! Да се гневиш, това означава да наказваш себе си, за грешките на другите!
  • Осъзната вина, като грях след признание
    Неочаквана плаха умора на вярата...
    Бог си знае кога и кого с наказание
    и кога и кому да прощава в аванс...
  • Жегна ме...
  • Гневът ни кара да се чувстваме живи,
    няма защо да се срамуваш,
    човешко е...
  • О! Толкова познато чувство! Моите поздравления за прекрасния стих!
  • Случва се гневът да победи...просто продължи напред! Въздействащ стих!
  • Остави Го да те погали...
    Отърви се от вината, измий я в силните и чисти води на прошката...

    Много истински стих!!!
Предложения
: ??:??