Облякло бе любимата си дреха,
гримирана, на токчета дори…
Търсеше в тъмнината утеха,
вече не плачеше, нямаше сили!
Но валеше дъжд пороен, кален…
Сипеше се върху копринената й рокля…
Болеше отвътре сърцето…
А тя усърдно прескачаше калната локва!
Тя искаше чиста да остане,
за срещата с онова момче…
Белег в сърцето му да издълбае,
да потъне в прегръдките му сега… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация