Времето със замах унищожава
всичко, дето на пътя му стои
и целия разгром то притежава,
и знае това, което предстои.

Само то ни предвещава всичко
това, което идва и си заминава.
Пред него няма свое, нещо лично,
то перфектно всички ни познава.

Щом опиташ времето да убиеш,
то от теб без милост си отива
и вече няма къде да се скриеш,
цялото ти тяло от чувства прелива.

И скоро ставаш бял, изнемощял,
загубен в собствената битка.
Тогава и най-силният кинжал
не би порязал тази китка.

Която търсела е своето спасение,
без времето потънала в тъга,
дори в живота намерила оттегчение,
не различила добрата от лошата страна.

И накрая времето най-сетне пристига,
хванало за ръката спомена стар,
и живота измъква, и даже не пита
дали за копнежите имаш другар.

И ръцете изсъхват, лицето побелява,
бръчки покриват красотата предишна,
и душата млада бавно остарява,
и оставя плътта... напълно излишна!