Защо ли трябваше да те срещам,
защо ли аз се влюбих?
Защо сега силно те обичам,
че чак ума си по теб изгубих?
С теб наказа ме съдбата,
че с приятеля ти бях,
че с него бях студена,
че с чувствата му се подиграх.
Той не е за мен
и ти за мен не си,
но ето, че дойде ден,
в който съжалявам за миналите дни.
С теб наказа ме съдбата,
сега знам какво е любов несподелена
и разбирам какво му е било на него,
когато към него съм била студена.
ОБИЧАМ ТЕ и страдам
за това, че не мога да те имам,
колко тежко ми е само,
нуждая се от утеха и мъжко рамо.
С теб съдбата ме награди,
обичам те, но ме боли,
ти не си за мен
и аз за теб, нали?
© Пролетното момиче Всички права запазени