13.11.2014 г., 18:11 ч.
Накрая
Зная, че не съм човекът,
който трябва,
Господи.
Не и този, който си мечтах.
Не е сладък
ни умът
и ни сърцето ми.
В тръни
цветовете си събрах.
И боли ме,
и срамувам се,
и падам,
без да се изправям.
Господи.
Чувам те
и знам, усещам те,
че ме обичаш всякаква.
Как го правиш?
Аз отново не успях.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Стойна, много благодаря за тези думи! Аз вървя по пътя с Бог отдавна, но в момента изживявам труден вътрешен период и благодаря за всяка подкрепа - и творческа, и човешка! Пожелавам и на теб радост и благослов по Пътя
-
Кирилка, прочетох стихотворението ти и усетих твоя търсещ дух.
Прости ми, но предполагам, че няма да се откажеш от един много скромен съвет.Минала съм по този път преди повече от 20 години, когато чаках Бог да ме удостои с вниманието си.Мила, ти си направила най-важното- обърнала си се към Него!Продължавай да го търсиш! Покай се за греховете си - в молитва у дома!Той ще ти помогне.
Поздравявам те за стихотворението и го оценям високо, поздравявам
те и за най-добрите намерения, които носиш в себе си!
Бъди благословена от Бог!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
повече от съвета ми, който ти писах в първия коментар.Можеш да ми пишеш във форма на коментар.Желая ти от цялото си сърце да се оправят работити ти!Поздрав и лека нощ!