Представям си те - изтощен и гладен, 
треперещ, зъзнещ, още по-суров -

да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя
в очите ти - горящи небеса,
в душата ти - нестихваща стихия,
опустошима само със сълза.
И, колкото и да е страшно, краят
не пита и не моли - той дойде.
Аз ще вървя със него... той е Кралят,
да вземе иска нашето небе.
Недей тъжи, във шепите не стискай
небесното платнище
     ... Тъй раздрано
         изглежда в дланите ти.
                                  Не моли.
                                  Не искай!
                                  Пусни го... после мен ще имаш само...