25.07.2019 г., 7:58 ч.

Накрая…лека нощ 

  Поезия
239 3 7

Не го разбирам този свят объркан,

а трябва ли? – греховен, угнетен!

Във клетка съм, крилата лудо пърхат,

как нужно ми е да съм упоен!

Та всички страсти да ги превъзмогна,

и щенията аз да изтърпя.

Не ме винете, няма как да смогна –

частица малка, скрита сред света.

Това съм и се движа хаотично,

и всеки вопъл ме пронизва с нож.

Остана ми перото поетично,

изповедта, накрая…лека нощ!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??