13.05.2012 г., 17:31 ч.

Накъде 

  Поезия » Любовна
1131 1 2

Без изход съм,

ни сложен, нито прост.

Затворена съм, безутешна.

 

Без разум съм,

изчерпана до кости.

Потайна съм, почти безрешна.

 

Сама съм пак

и чакам пак сама

нов път, пътечка, нещо.

 

Пак аз съм враг

и битката е пак една -

една, убиваща, гореща.

 

Без разум съм,

една за теб

душата ми все още бърза,

 

но без изход съм,

без път до теб,

без смисъл даже да го търся.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някъде бях чела, ако ти затворят вратата, да влезеш през прозореца! Но си мисля, че понякога е по-добре не само да останеш навън, ами и да бягаш надалеч! И на мен ми хареса, Ч. Н. Г., Милена!
  • Хареса ми! Преминала съм през това, за което пишеш.
Предложения
: ??:??