Бягайки от тишината,
търсиш силен шум,
да не чуваш собствената мисъл,
да не мислиш с твоя ум.
Бързаш с други, като тебе,
да откриеш по-различен свят,
но намираш само непознати
 и усещаш, че си много сам.
Където и да искаш да се скриеш,
ти пак ще бъдеш- ти,
винаги от нещо ще боли,
сърцето еднакво ще говори.
От собствените мисли,
няма кой да те спаси,
дори най- шумните мотори,
не могат да прикрият този шум.
Грешките с гумичка не се изтриват,
върнат ли се в спомен, вдигат гюрултия,
мъчно се приспиват в някой ъгъл,
и все остава нещо да бучи.
Накъде сега, къде ще бягаш,
пак ще те застигне онова,
направи опит да се изпревариш,
далеч ли стигна, или същия капан?
По-добре е да се смееш,
няма смисъл от сълзи,
колкото и да хитрееш,
накрая ще се срещнеш сам.