Накъде да поема в нощта
със очи разтревожени, будни,
със разтърсваща болка, с тъга -
накъде през безлюдните друми?
През бездушните хорски покои
във панелните сиви гнезда,
в разрушения свят от копои
бясно дебнещи плячка в нощта.
През света, от чиито очи
не сълзи, а отрова се лее
и омраза от всичко струи
и светът да се радва не смее. ...