Чакам те все още, но защо ли?!
Сърцето ти за моето се моли,
но страхът, той спира те, нали?!
И всеки ден се хващам, ето на,
за тебе мисля и за твоята душа,
но теб те няма и още ме боли!
В миналото ровя със надежда,
да те видя в бъдещето може би,
но ти замина и изглежда
няма да се върнеш пак, нали!?...
И чудя се на мъжката си глупост -
ти във мене всичко изгори,
а аз мечтая те - глупак уви!
Защото в миговете кратки, споделени,
всеки нещо в другия намери!...
Но теб те хвана страх,...нали?!
Светлината мигновена изпари се,
приятелите ми повтарят: "Откажи се!"
Но е трудно, разбери!
И гледам някак си печално
на нашата любов недоразбрана,
хубава, но убийствено брутална!...
Нужно е да те забравя май, нали?!
© Добромир Иванов Всички права запазени