Все гонех те, а тайно те зовях.
Любов ти беше, а ми стана храм.
И коленичех, името ти щом мълвях,
готова и душата си за теб да дам.
Преплела във очите си сърцето,
пулсирах, за да доплувам бряг,
където във очите ти да зърна
на слънцето най-жаркия му цвят.
Проклинах се, че толкова те исках.
Зазиждах се в стени на своя грях.
Не исках да обичам, а обичах.
Грешах, проклинах и се молех пак. ...