Нали не сънувам?!
Не мога да повярвам, беше тук
и пак огледах се в твоите очи,
прегърна ме както отдавна не беше друг
и дори усети как ми липсваш ти...
След толкова време те видях отново,
пихме бира, говорихме и смяхме се на глас,
сякаш нищо не се е променило много
и същите стояха си чувствата в нас...
Не издържахме и най-накрая се прегърнахме,
а после много дълго стояхме така,
за миг с теб времето толкова назад върнахме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация