17.08.2019 г., 13:17 ч.

Наливам ти любов! 

  Поезия » Любовна
683 3 3

Във нощите, когато теб те няма, 

(те сякаш са звезди и нямат чет), 

Луната от тъга се уморява, 

и някак си не ѝ се ще да свети... 

И кротко мами утрото с надежда, 

защото тъй самотни са ръцете, 

протегнати от страст и от копнежи, 

без тебе да усещат до сърцето ми... 

А толкова съм целият – желание, 

че спират гласовете посреднощем, 

не чували, тъй влюбено дихание, 

по стонове, несбъднали се още... 

Събличам се до голото в душата си. 

По блянове оставам и по нежност. 

Наливам ти любов ако си жадна, 

и имам толкова, да пиеш цяла вечност... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??