Във нощите, когато теб те няма,
(те сякаш са звезди и нямат чет),
Луната от тъга се уморява,
и някак си не ѝ се ще да свети...
И кротко мами утрото с надежда,
защото тъй самотни са ръцете,
протегнати от страст и от копнежи,
без тебе да усещат до сърцето ми...
А толкова съм целият – желание,
че спират гласовете посреднощем,
не чували, тъй влюбено дихание,
по стонове, несбъднали се още... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация