С прекрасни комплименти обсипана съм днес,
чета и препрочитам писмото с интерес.
Наивна ли съм много, унесена в захлас?
Объркваш ме и спешно се нуждая от компас.
Посоката да ми покаже, дори да е планинската пътека.
Тъй тясна, криволичеща, но толкоз мека.
Пред твоя дом да ме изкара.
Преди да съм размислила на сфетофара.
Да сгуша аз лицето си в твоята прегръдка.
Да чуя ритъма на биещото ти сърце.
- Намери ме! - да кажеш. - Твой съм!
А ти си моето бленувано море… ...