Намери ме, Любов
Намери ме, Любов!
Там! На пътя! Където спирачки пищят!
Намери ме, Любов!
Там, където има кръв и хора крещят!
Намери ме! Сред ламарини и смърт!
Оживелите, напред ще продължат!
Докосни всеки и му дай светлина!
Не бива да остава в душите им злина.
Преди седмица в колата ни се удари друга кола. Благодарна съм на Бог, че нямаше кръв. Във връзка с това, пуснахме молба до общината да сложи поне огледало, за да има видимост, но... отговорът беше Не. Не можело да слагат на всякъде знаци! Още малко и ще поискаме светофари във вилна зона без инфраструктура! Но, можем да си купим и монтираме!И да научим правилника! В такива зони всеки може да те удари безнаказано, защото, законът може да те пази, но без видимост, само на Бог се надяваш!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хм. Бездействие и нова катастрофа. През март. Колата отиде за скраб. Слава Богу жертви няма. И пак там! Същият месец, на друго място е пострадал друг мой любим човек. Ще се възстановява месеци. До колко ще успее - не знам. Така зловещият стих отново стана актуален за мен. Отново се обърнах към Бог с молба за милост и любов на пътя.
-
Така е. Във връзка с молбата ми за огледало, Община Севлиево ми изпрати официален отговор. В него се казва, че няма достатъчно основание за такъв знак. Ако искаме, можем да си купим и монтираме, но след съгласуване с тях. Веднага ми текна въпрос: Кога би имало достатъчно основание да се обезопаси един път?
-
Бог е Любов. В такива моменти разбираш, че само Той............
-
Добре си ми дошъл, Гавраил! Благодаря ти!
-
Много актуално и впечатляващо.Тръпнещо!
-
Добро утро, Вал и Доче! Докоснахте ме с присъствието и коментарите си. Благодаря ви от сърце!
-
Да пази Бог! Поклон и кръстен знак...
Защото той ни носи греховете
(и нас самите) до спасителния бряг.
И жалко е, че го забравяме тъй често...
-
Истинско!
-
Данида, благодаря! А, е във човешките възможности да намалее риска, агресията, страданието! Не е ли жалко?
-
Настръхнах!
Да, наистина сме в Неговите ръце... -
Благодаря, Ангелче! Точно тези, които трябва създадат макар и минимални условия за безопасност по пътищата, няма да прочетат нито стиха, нито послеслова, нито призива. Малцина други ще обърнат внимание и още по-малко ще вложат любов, вместо агресия в екстремна ситуация. А трябва да е обратното!
-
Така е. Всеки ден съобщават за такива кошмари и ги възприемаш като абстракция. Едва когато нещо такова ти се случи, макар и в лек вариант, разбираш какво е. Страх, гняв, объркване, загриженост и накрая проумяваш, че си сам. Не бива да е така. За това и го написах. Най-вече в такива ситуации имаме нужда от човечност и любов. Благодаря ти, Генек!
-
Реалната ужасия...
-
Благодаря ти, Иржи! Толкова си разбираща!
-
Не бях прочела още послеслова,затова стихът ти ми се видя зловещ,Марги,а то е имало за какво!Слава на Бог,било е само предупреждение!Жалко,че местните управляваши не се мислят като бъдещи потърпевши!....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
