Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, като порив във здрача,
свойта топла длан ми подай.
Ти, огън мой и наслада - жадувам
твоя пулс, твоя дъх, твоя вик.
Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, в този миг за нас отреден.
Щом обгърна те с парещи устни
и заровя в косите ти пръсти,
ти намери посока във мен.
© Здравка Бонева Всички права запазени