Намерих те
Кой си ти, който сънищата ми спохождаш,
срещнала ли съм те аз по моя път?
Съществуващ ли като мъж, или си някой
измислен принц.
Потърсих те в миналото си, там да те открия,
по всички пътища те търсих,
по които съм преминала,
но не те открих.
Намерих те случайно тази сутрин в автобуса,
с който всеки ден пътувам,
погледнах те в очите
на дъното им и слязох.
Сега не питам кой си ти,
не търся, не сънувам, при всяка
нощ, изпълнена с вълшебство, когато се събудя,
сега те намерих и се моля за едно,
да останеш вечно в моето скромно легло.
Намерих те и те искам!
© Ребека Иванова Всички права запазени