31.07.2020
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно
приятели да станат за навеки!
Когато вече свършила и всеки
поел за родното си място-
не чакали да минат два- три века,
а се видели пак. И, както често
руснакът пръв решил да се похвали
с нов дом. С кола. Софра богата!!
Гледал българинът и се възхищавал..
"Как тъй бързо го постигна, брате?"
"Ами...работех"- казал."Строях голям завод.
Плащаха. И никак малко! Но не достатъчно!
Намерих цаката! Торба цимент- в заводски вход!
Торба- в строежа на мой дом "сама" прескачаше!..."
"Умен си, братушка- казал нашия и се прибрал...
Не минала година и му се върнала визитата!
Облещил се руснакът, с поглед неразбрал,
та попитал, виждайки пред себе си "картината"-
не къща, а палат. Пред нея - черен "мерцедес",
наблизо езеро със плаж, чадъри. Абе, разкош!
БлюдА със деликатеси, откъде ли не донесени,
пък вътре- също супер лукс и всичко внос!
"Как така, братушка, та ти си ме задминал?!
И как спечели този лукс? Факир си, значи,брей!"
"Последвах те! Подобен път на твоя съм изминал
и още дълго ще вървя! Да стигна моя апогей!"
"Завод и ти ли построи? Какъв? Къде? Кажи!
От тебе да се понауча пък и аз сега....
Не чакай, ами бързо, бързо ми го покажи!..."
"О, не! Строях аз с много, много материал
огромен, толова необходим и важен мост!
И това бая години, мисля, че ще продължава!
Та за него и за бъдещето- нека пием тост!"
А руснакът "Брат, защо не виждам мост тъдява?...
"Материалът, братко, стигна само за един имот
и той бе моя!!Тепърва ще строя държавния!
Не казах ли ти, още дълго той ще продължава....
Та може и за децата да измисля мост или завод!!..
© Ирина Филипова Всички права запазени