От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят:
„Къде е усмивката, къде е смеха?“
Очите притваря… с клепачи стена…
втурнала я в сенките чудни…
Времето неумолимо към нещо лети
прокарало пътеки далечни и трудни.
Тук обаче… е спряло на пустия бряг,
където чувствата отдавна са чужди. ...