4.03.2017 г., 8:32 ч.

Намиране 

  Поезия
2721 10 28

                     Намиране   

 

                               Посветено

 

Изгуби ли ме някъде по стръмното?

От вятъра не чувам своя глас.

Една сълза изплакана по съмнало

събира тихото по пътя между нас.

 

В една сълза изгуби се небето ми

и трудно е да видя пътя нов.

Прости ми, Господи! Забравих за сърцето си.

Забравих да го пълня със Любов.

 

Навярно пътищата се пресичат,

когато във очите не вали.

Сега е трудно време за обичане

и дните са обгърнати в мъгли.

 

Но с всяка стъпка неуверена

пречиствам себе си. И съм готов.

Ще бъда там. Където се намерихме.

Над мен е Бог! И цялата Любов.

 

                                    02.03.17

           Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??