23.05.2012 г., 12:44 ч.

Наобратно(сти) 

  Поезия » Любовна
536 0 0

Наобратно(сти)

Денят превръща се във нощ,
а реките сменят си посока,
небето срутва се (Сизиф изгуби мощ)
и зацарува някаква Луна жестока.
Гъсениците не стават пеперуди,
дъждът пресъхва, изсъхват и цветята,
у майката детето обич спря да буди
и близост няма между братята.
Сълзите напомнят захарен памук,
а пък кафето люто устните ми пари
и птиците не стигат никога до юг,
ледът дланта ми днес подпали.
А пък пътуващите кораби излитат
и мравките се крият във снега.
Вселената обръща се обратно,
когато съм без тебе аз сама.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??