Изписах ти (признавам) празните пространства
(мастило егото поема до откат).
До изнемога те римувам
(поезията не е душманство).
След полунощ цитирам само Господ и Сократ.
Отмерих си (кантарно) шепа-две копнежи
(редя куплети във казармен строй).
Нахвърлям думи като „обич“ за пълнеж,
а искам „страст“ и „ти си само мой“.
Стихове измислям (не, не са куршуми) -
избяга ми от страх (без ник’ви аргументи).
Сатенено обличам те в любов и думи, ...